18 sept 2025, 8:46

Eскизи от софийското метро

  Poesía
187 3 1

ЕСКИЗИ ОТ СОФИЙСКОТО МЕТРО

 

... в метрото книги никой не чете, 
летят безизразните километри, 
не го е еня никой – въобще! – 
дори да пукнеш нейде в „Младост 4”, 

 

надвесен върху своя тъп дисплей,  
човекът на отсрещната скамейка 
едва ли ще ти промълви: – Здравей! – 
със поглед, празен като куха лейка, 

 

зомбирани в смартфоните деца – 
заточеници в нетни катакомби, 
летят край теб с отсъстващи лица, 
които никой няма да запомни,

 

ако решиш от болка да крещиш, 
ще те изгледа всякой като улав! – 
поне купи си някой тото-фиш, 
да си го търкаш, докато пътуваш,

 

мотрисата ще спре на „Бизнеспарк”, 
животът ти подрежда се по ноти... 
Случайно не умреш ли от инфаркт, 
ще пукнеш в мѐтро-поглед на роботи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • зомбирани в смартфоните деца –
    заточеници в нетни катакомби,
    летят край теб с отсъстващи лица,
    които никой няма да запомни,

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...