18.09.2025 г., 8:46

Eскизи от софийското метро

188 3 1

ЕСКИЗИ ОТ СОФИЙСКОТО МЕТРО

 

... в метрото книги никой не чете, 
летят безизразните километри, 
не го е еня никой – въобще! – 
дори да пукнеш нейде в „Младост 4”, 

 

надвесен върху своя тъп дисплей,  
човекът на отсрещната скамейка 
едва ли ще ти промълви: – Здравей! – 
със поглед, празен като куха лейка, 

 

зомбирани в смартфоните деца – 
заточеници в нетни катакомби, 
летят край теб с отсъстващи лица, 
които никой няма да запомни,

 

ако решиш от болка да крещиш, 
ще те изгледа всякой като улав! – 
поне купи си някой тото-фиш, 
да си го търкаш, докато пътуваш,

 

мотрисата ще спре на „Бизнеспарк”, 
животът ти подрежда се по ноти... 
Случайно не умреш ли от инфаркт, 
ще пукнеш в мѐтро-поглед на роботи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • зомбирани в смартфоните деца –
    заточеници в нетни катакомби,
    летят край теб с отсъстващи лица,
    които никой няма да запомни,

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...