... Стаена дива сила... Сетива...
Под кожата ти ярост се разлива
с първичен трус - помитаща вълна,
която може, знам, и да убива...
И ще погълне онзи първи вик,
след който устните ти ще ме срещнат.
Далеч от нежност ще е този миг
разкъсал булото на мойта бездна.
Извиеш ли се в бесен ураган
недрата ми ще стенат с твойто име
и с писъкът на гъвкав ятаган
ще ми оставиш белег... не, а стигма.
Жени Иванова
© Jasmin Todos los derechos reservados