27.12.2022 г., 13:38

Et cetera

1.8K 13 21

... Стаена дива сила... Сетива...

Под кожата ти ярост се разлива

с първичен трус - помитаща вълна,

която може, знам, и да убива...

 

И ще погълне онзи първи вик,

след който устните ти ще ме срещнат.

Далеч от нежност ще е този миг

разкъсал булото на мойта бездна.

 

Извиеш ли се в бесен ураган

недрата ми ще стенат с твойто име

и с писъкът на гъвкав ятаган

ще ми оставиш белег... не, а стигма.

 

Жени Иванова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...