ЕТЕМЕНАНКИ*

              Всяка прилика с каквото и да е е случайна

О, този тежък зной над Кадингира*,

над стихналия в изнемога град...

В небето огнетечно слънце спира

и сипе жар над тъмния Ефрат.

И пари всяка тухла.

Светла лава

над Вавилон от въздуха струи.

До бог Мардук един етаж остава –

три растега.

Но никой не строи...

Пилее неразбрана реч столика

на сто посоки този глупав свят.

И става разделение велико

великият и смешен зикурат...

Днес Ур, Акад, Шумер са само сянка

на порива могъщ и вдъхновен,

но камъните на Етеменанки

все още парят грозния ни ден.

Светът не спира две хилядолетия

да вдига кули с оня див копнеж

градежът му да стигне до небето...

Копнеж обречен!

Залудо градеж!

Защото бог Мардук, лукав и вечен,

е разделил не слово, а души.

Строежът днес е също тъй обречен –

зад нас Етеменанки се руши!

Езикът е лъжлив,

сърцата мамят,

и питам се за сетен път дали

макар Етеменанки да е памет,

поредният градеж не ни дели?

Строим, а виждам – сриват се стените

пред мен,

край мен,

а сигурно и в мен.

Светът е Вавилон.

И аз се питам

ще стигнем ли небето някой ден?

_______

* Зикуратът Етеменанки – Вавилонската кула

* Кадингира – шумерското име на Вавилон