15 may 2017, 22:43

Етюд 

  Poesía » De amor
637 8 24

На тебе посвещавах стих след стих!

Сега живееш в стиховете бели –

в мастилен свят, магически, но тих,

попиващ чувства с устни зажаднели!

 

Не чуваш ли – навън дъждът вали

в студен етюд сред сивата мъгла!

Текат навътре мъжките сълзи...

оставят в мен мастилена следа!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??