На тебе посвещавах стих след стих!
Сега живееш в стиховете бели –
в мастилен свят, магически, но тих,
попиващ чувства с устни зажаднели!
Не чуваш ли – навън дъждът вали
в студен етюд сред сивата мъгла!
Текат навътре мъжките сълзи...
оставят в мен мастилена следа!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados