На тебе посвещавах стих след стих!
Сега живееш в стиховете бели –
в мастилен свят, магически, но тих,
попиващ чувства с устни зажаднели!
Не чуваш ли – навън дъждът вали
в студен етюд сред сивата мъгла!
Текат навътре мъжките сълзи...
оставят в мен мастилена следа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация