15.05.2017 г., 22:43 ч.

Етюд 

  Поезия » Любовна
640 8 24

На тебе посвещавах стих след стих!

Сега живееш в стиховете бели –

в мастилен свят, магически, но тих,

попиващ чувства с устни зажаднели!

 

Не чуваш ли – навън дъждът вали

в студен етюд сред сивата мъгла!

Текат навътре мъжките сълзи...

оставят в мен мастилена следа!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??