hixxtam (Найден Найденов)
314 585
25 oct 2009, 5:53

Етюд за безвремие 

  Poesía
508 0 5

 


С треперещи пръсти
художникът-скитник рисува
усмивка, в която
събрана е цяла вселена.
В приказни залези, 
с които Сервантес общувал,
този миг щастие
е равен на вечно безвремие.
В очите-море
си завива гнездо светлината.
„Сияещо щастие” –
кръсти замислен картината.
В сенчест Балкан,
прегърнал края на лятото,
той стъпваше бавно,
към белите дебри на зимата.

 

 

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!
  • Хубаво е когато застанеш с усмивка пред прага на зимата, тогава със сигурност тя ще бъде бяла. Душа трябва да имаш затова - бяла... Може би неслучайно много често безвремието е наричано бяло.
  • Ех, че хубаво пишеш, Хипо-о-о!
  • Усмивка, в която е събрана цялата Вселена!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??