Етюд за безвремие

25 oct 2009, 5:53

Poesía

566 0 5

С треперещи пръсти
художникът-скитник рисува
усмивка, в която
събрана е цяла вселена.
В приказни залези,
с които Сервантес общувал,
този миг щастие
е равен на вечно безвремие.
В очите-море
си завива гнездо светлината.
„Сияещо щастие” –
кръсти замислен картината. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Етюд за безвремие

Искате да прочетете повече?

Propuestas