Етюд за безвремие
С треперещи пръсти
художникът-скитник рисува
усмивка, в която
събрана е цяла вселена.
В приказни залези,
с които Сервантес общувал,
този миг щастие
е равен на вечно безвремие.
В очите-море
си завива гнездо светлината.
„Сияещо щастие” –
кръсти замислен картината.
В сенчест Балкан,
прегърнал края на лятото,
той стъпваше бавно,
към белите дебри на зимата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
