Етюд за безвремие
С треперещи пръсти
художникът-скитник рисува
усмивка, в която
събрана е цяла вселена.
В приказни залези,
с които Сервантес общувал,
този миг щастие
е равен на вечно безвремие.
В очите-море
си завива гнездо светлината.
„Сияещо щастие” –
кръсти замислен картината.
В сенчест Балкан,
прегърнал края на лятото,
той стъпваше бавно,
към белите дебри на зимата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
