Oct 25, 2009, 5:53 AM

Етюд за безвремие

Poetry

684 0 5

С треперещи пръсти
художникът-скитник рисува
усмивка, в която
събрана е цяла вселена.
В приказни залези,
с които Сервантес общувал,
този миг щастие
е равен на вечно безвремие.
В очите-море
си завива гнездо светлината.
„Сияещо щастие” –
кръсти замислен картината.
В сенчест Балкан,
прегърнал края на лятото,
той стъпваше бавно,
към белите дебри на зимата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lips_of_angels (Ем)

Много хубаво!

2009-10-26T18:21:13+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Хубаво е когато застанеш с усмивка пред прага на зимата, тогава със сигурност тя ще бъде бяла. Душа трябва да имаш затова - бяла... Може би неслучайно много често безвремието е наричано бяло.

2009-10-26T16:58:26+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ех, че хубаво пишеш, Хипо-о-о!

2009-10-25T16:34:14+02:00
Nikta (Нихта)

2009-10-25T14:50:19+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Усмивка, в която е събрана цялата Вселена!
Поздрав!

2009-10-25T11:04:12+02:00