Етюд за безвремие

Oct 25, 2009, 5:53 AM

Poetry

5.0 / 6

556 0 5

С треперещи пръсти
художникът-скитник рисува
усмивка, в която
събрана е цяла вселена.
В приказни залези,
с които Сервантес общувал,
този миг щастие
е равен на вечно безвремие.
В очите-море
си завива гнездо светлината.
„Сияещо щастие” –
кръсти замислен картината. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Етюд за безвремие

Want to read more?

Random works