*
Селенията на плътта са твърди -
всеобхватни.
Тя е вън от теб.
Страдания - любови споделени
и други мъртво родени.
Плътта е земна и ефирна -
няма бряг.
Нейде те запраща,
после примирява
с вик, копнеж и стих...
25.04.94
В утринните часове на падаща заря -
неутешимите копнежи.
Неуспели чувства, рано отлетели
и утеха - рана безотрадна,
вехнеща от болка...
безутешни утринни копнежи...
10.01.94
Ранен от ежедневна пошлост,
безкрил, неверен даже в своя Аз!
И не минутите безкрайни,
нито нов - денят.
Всевечен и унил
с ранимите си чувства ,
някъде -
към бъден ден
на недогорели висоти!
Гони там своя миг!
Ранен, безкрил
... живея в своя Аз!
10.01.94
© Валери Качов Todos los derechos reservados