24 may 2009, 15:48

Етюди

  Poesía » Otra
613 0 1

                             *

 

 

Селенията на плътта са твърди -

                   всеобхватни.

Тя е вън от теб.

Страдания - любови споделени

и други мъртво родени.

Плътта е земна и ефирна -

няма бряг.

Нейде те запраща,

после примирява

с вик, копнеж и стих...

 

25.04.94

 

                 Утеха

 

В утринните часове на падаща заря - 

неутешимите копнежи.

Неуспели чувства, рано отлетели

и утеха - рана безотрадна,

вехнеща от болка...

безутешни утринни копнежи...

 

10.01.94

 

            Ранен

 

Ранен от ежедневна пошлост,

безкрил, неверен даже в своя Аз!

И не минутите безкрайни,

нито нов - денят.

Всевечен и унил

с ранимите си чувства ,

някъде -

към бъден ден

на недогорели висоти!

Гони там своя миг!

Ранен, безкрил

... живея в своя Аз!

 

10.01.94

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...