24 may 2009, 15:48

Етюди 

  Poesía » Otra
470 0 1

                             *

 

 

Селенията на плътта са твърди -

                   всеобхватни.

Тя е вън от теб.

Страдания - любови споделени

и други мъртво родени.

Плътта е земна и ефирна -

няма бряг.

Нейде те запраща,

после примирява

с вик, копнеж и стих...

 

25.04.94

 

                 Утеха

 

В утринните часове на падаща заря - 

неутешимите копнежи.

Неуспели чувства, рано отлетели

и утеха - рана безотрадна,

вехнеща от болка...

безутешни утринни копнежи...

 

10.01.94

 

            Ранен

 

Ранен от ежедневна пошлост,

безкрил, неверен даже в своя Аз!

И не минутите безкрайни,

нито нов - денят.

Всевечен и унил

с ранимите си чувства ,

някъде -

към бъден ден

на недогорели висоти!

Гони там своя миг!

Ранен, безкрил

... живея в своя Аз!

 

10.01.94

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??