24 мая 2009 г., 15:48

Етюди

612 0 1

                             *

 

 

Селенията на плътта са твърди -

                   всеобхватни.

Тя е вън от теб.

Страдания - любови споделени

и други мъртво родени.

Плътта е земна и ефирна -

няма бряг.

Нейде те запраща,

после примирява

с вик, копнеж и стих...

 

25.04.94

 

                 Утеха

 

В утринните часове на падаща заря - 

неутешимите копнежи.

Неуспели чувства, рано отлетели

и утеха - рана безотрадна,

вехнеща от болка...

безутешни утринни копнежи...

 

10.01.94

 

            Ранен

 

Ранен от ежедневна пошлост,

безкрил, неверен даже в своя Аз!

И не минутите безкрайни,

нито нов - денят.

Всевечен и унил

с ранимите си чувства ,

някъде -

към бъден ден

на недогорели висоти!

Гони там своя миг!

Ранен, безкрил

... живея в своя Аз!

 

10.01.94

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...