1 ene 2014, 23:05  

Evermore

1.2K 1 7

 

                                                          

 

Дели ни океан, дели ни време
и може би фаталното различие,
логичното е просто да си Never,
не името, което не изричам.

А ето, тръгнал съм срещу съдбата
да наруша природните закони,
Христосът в мен ме води по водата,
наместо образа ти да прогони.

Привиждам те - една еличка,
изправена безкрай далечината,
душата ми е толкова самичка,
че ще измина пътя по водата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Господи, Елица! Нима минаха две години?! Писах го през 2013г., значи преди 3 години. Радвам се, че именно ти го хареса. Това означава много за мен. Трогнат съм, че прочете, каза толкова хубави думи и оцени стихотворението.
    Бог да те благославя! Твоите стихове за мен са магически!
  • Това е един от най-човешките ти стихове, Мисана.
    И ще докосне много сърца...

    Радвам се, че с присъствието си уважи аудиторията на този хубав сайт.
    Очаквам твоите публикации.
    Поздрави!
  • Благодаря ви Санвали и Красимир! И на двама ви желая едно хубава 2014 година! Радвам се, че Евърмор ви хареса.
    Специален поздрав за всеки един от вас!
    Ваш: Младен Мисана
  • Чудесен романс!
    Поздрав и...смелост!?
  • "душата ми е толкова самичка,
    че ще измина пътя по водата..."

    Душата, къде ли не ходи, по земята, по водата, с вятъра...
    Много хубав стих! Поздрав, Мисана!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...