Evermore
Дели ни океан, дели ни време
и може би фаталното различие,
логичното е просто да си Never,
не името, което не изричам.
А ето, тръгнал съм срещу съдбата
да наруша природните закони,
Христосът в мен ме води по водата,
наместо образа ти да прогони.
Привиждам те - една еличка,
изправена безкрай далечината,
душата ми е толкова самичка,
че ще измина пътя по водата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
