Na-aN (Милена)
27 464
11 ago 2007, 18:35

Евфемизъм 

  Poesía
1136 0 7

Obra no adecuada para menores de 18 años

Морето пое самоубития залез
във вагината си.
Заплъзга
навътре-навътре
в стените й,
докато задъхващо се,
гальовно
опря на джи-точката й
и я заблиза
с езици
пламтяща материя.
Водите запърхаха
с пеперудени тласъци,
изляли течения
експресионистични извивки,
и бясно и лудо
наблъскани крясъци,
издраскаха
под нокти оргазъм
стъкла самота.
Диханията,
изпускащи
мастилено-
приливни-отливни сокове
напоиха пясъка.
И само нощта,
воайора на сливанията,
онанираше върху небето,
изхвърлил светещите си капки
около латексна луна.
Тъмнината лакомо
изсмърка алената прах
след любовния взрив
и заплака.

© Милена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??