11 авг. 2007 г., 18:35

Евфемизъм

1.4K 0 7

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Морето пое самоубития залез
във вагината си.
Заплъзга
навътре-навътре
в стените й,
докато задъхващо се,
гальовно
опря на джи-точката й
и я заблиза
с езици
пламтяща материя.
Водите запърхаха
с пеперудени тласъци,
изляли течения
експресионистични извивки,
и бясно и лудо
наблъскани крясъци,
издраскаха
под нокти оргазъм
стъкла самота.
Диханията,
изпускащи
мастилено-
приливни-отливни сокове
напоиха пясъка.
И само нощта,
воайора на сливанията,
онанираше върху небето,
изхвърлил светещите си капки
около латексна луна.
Тъмнината лакомо
изсмърка алената прах
след любовния взрив
и заплака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворението ти събуди доста противоречиви чувства в мен...Пишеш по интъересен начин, но ми е малко чужд
  • Аз се радвам,че си го написала.
  • Дени,радвам се,че си оценила това,което казах.
  • Ауе хора,луди ли сте?Как ше е отвратително и непохватно?!Не разбирате от авангардно изкуство!Милена,много красива картина си нарисувала.
  • Доста непохватно написано.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...