Na-aN (Милена)
27 466
11.08.2007 г., 18:35 ч.

Евфемизъм 

  Поезия
1031 0 7

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Морето пое самоубития залез
във вагината си.
Заплъзга
навътре-навътре
в стените й,
докато задъхващо се,
гальовно
опря на джи-точката й
и я заблиза
с езици
пламтяща материя.
Водите запърхаха
с пеперудени тласъци,
изляли течения
експресионистични извивки,
и бясно и лудо
наблъскани крясъци,
издраскаха
под нокти оргазъм
стъкла самота.
Диханията,
изпускащи
мастилено-
приливни-отливни сокове
напоиха пясъка.
И само нощта,
воайора на сливанията,
онанираше върху небето,
изхвърлил светещите си капки
около латексна луна.
Тъмнината лакомо
изсмърка алената прах
след любовния взрив
и заплака.

© Милена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??