25 sept 2022, 9:59

Евгения II

659 0 0

Като сутрешно черно кафе,

усмихва се в утрото

с влажни очи - кадифе.

Тогава отчупвам от мъката -

вчерашен хляб споделен.

Евгения лицето си скрива

при всеки щастлив комплимент,

когато съня ти изплита

от жилав безцветен сатен.

Евгения повярва на всичко красиво,

повярва, че ние сме

красиви били.

Когато ѝ кажеш, че тя е

красивото,

небето ще рони

тихи сълзи.

Защото единствено тя ще

поиска да смъкне нощта

от моите плещи.

Дори и смирено да гаснем 

и шепнем за лютия мраз

и черната киша.

Евгения...утрото идва,

мисълта отрезвява,

тогава сънят си отива.

На пода до мен се търкалят

часовник и евтино вино.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йотор Амер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...