25 sept 2022, 9:59

Евгения II

661 0 0

Като сутрешно черно кафе,

усмихва се в утрото

с влажни очи - кадифе.

Тогава отчупвам от мъката -

вчерашен хляб споделен.

Евгения лицето си скрива

при всеки щастлив комплимент,

когато съня ти изплита

от жилав безцветен сатен.

Евгения повярва на всичко красиво,

повярва, че ние сме

красиви били.

Когато ѝ кажеш, че тя е

красивото,

небето ще рони

тихи сълзи.

Защото единствено тя ще

поиска да смъкне нощта

от моите плещи.

Дори и смирено да гаснем 

и шепнем за лютия мраз

и черната киша.

Евгения...утрото идва,

мисълта отрезвява,

тогава сънят си отива.

На пода до мен се търкалят

часовник и евтино вино.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йотор Амер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...