Като сутрешно черно кафе,
усмихва се в утрото
с влажни очи - кадифе.
Тогава отчупвам от мъката -
вчерашен хляб споделен.
Евгения лицето си скрива
при всеки щастлив комплимент,
когато съня ти изплита
от жилав безцветен сатен.
Евгения повярва на всичко красиво,
повярва, че ние сме
красиви били. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up