25.09.2022 г., 9:59

Евгения II

655 0 0

Като сутрешно черно кафе,

усмихва се в утрото

с влажни очи - кадифе.

Тогава отчупвам от мъката -

вчерашен хляб споделен.

Евгения лицето си скрива

при всеки щастлив комплимент,

когато съня ти изплита

от жилав безцветен сатен.

Евгения повярва на всичко красиво,

повярва, че ние сме

красиви били.

Когато ѝ кажеш, че тя е

красивото,

небето ще рони

тихи сълзи.

Защото единствено тя ще

поиска да смъкне нощта

от моите плещи.

Дори и смирено да гаснем 

и шепнем за лютия мраз

и черната киша.

Евгения...утрото идва,

мисълта отрезвява,

тогава сънят си отива.

На пода до мен се търкалят

часовник и евтино вино.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йотор Амер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...