2 ene 2022, 15:18

Евхаристия

  Poesía » Otra
1.2K 9 24

Убивам времето за кой ли път.

За кой ли път стрелките се пресичат.

Часовникът е онзи тежък кръст...

от който, знам, минутите се стичат.

 

А времето кърви с прозрачна кръв,

секундите се ронят в дребен пясък...

изпитвам болката да бъда стръв

на дълги часове с безмълвен крясък.

 

Убивам... не изпитвам капка жал.

Не искам спомените ми да пази –

онези с гроб, убийствена печал

и няколкото лицемерни фрази.

 

Да помня искам честния пожар

и първата причина да съм жива...

и онзи на върха застинал зар,

насочил пътя ми по нова крива.

 

Сега сме с времето и вечността,

стоте строшени и лепени стомни –

причастие е живата вода...

за любовта, а тя до гроб се помни.

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Петър Имай здрава и много щастлива година! Благодаря ти, зарадва ме с този коментар
  • Наистина евхаристия......Красиви стихове... Успешна и здрава 2022 година
  • Мария, толкова ме стопли с тези думи и изобщо с това, че винаги намираш време за мен! Благодаря ти! ❤️
  • Жени, страхотна поезия!👏Горещо те аплодирам!🤗 В опита ми да избера стиховете, които най-много са ме впечатлили, се оказа, че трябва да
    цитирам цялото стихотворение!
    Поздравявам те, мила!😍
  • Доче, благодаря ти от сърце! Честита нова година!

Щом спуканата стомна прокърви 🇧🇬

„Сега сме с времето и вечността,
стоте строшени и лепени стомни... “
Жени Иванова
Лепени стомни, сто пъти по две,
кръвта ми някой с глината е смесил. ...
629 7 14

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...