Евхаристия
Убивам времето за кой ли път.
За кой ли път стрелките се пресичат.
Часовникът е онзи тежък кръст...
от който, знам, минутите се стичат.
А времето кърви с прозрачна кръв,
секундите се ронят в дребен пясък...
изпитвам болката да бъда стръв
на дълги часове с безмълвен крясък.
Убивам... не изпитвам капка жал.
Не искам спомените ми да пази –
онези с гроб, убийствена печал
и няколкото лицемерни фрази.
Да помня искам честния пожар
и първата причина да съм жива...
и онзи на върха застинал зар,
насочил пътя ми по нова крива.
Сега сме с времето и вечността,
стоте строшени и лепени стомни –
причастие е живата вода...
за любовта, а тя до гроб се помни.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
Имай здрава и много щастлива година! Благодаря ти, зарадва ме с този коментар 
