Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
14 dic 2021, 13:59  

Щом спуканата стомна прокърви 

  Poesía
383 7 14

„Сега сме с времето и вечността,
стоте строшени и лепени стомни... “
 Жени Иванова

 

 

 

Лепени стомни, сто пъти по две,
кръвта ми някой с глината е смесил.
Пръстта рождена тихичко зове:
„Изстина прагът роден. Ти къде си?"

 

Къде съм? Между аритмична реч,
която се подема от тълпите.
И някъде, от себе си далеч,
зад своя стих, слабакът в мене скрит е.

 

Понякога надзърта в нощен час,
в сълзицата от стомните пролята
и плаче, като всекиго от вас,
а денем? Денем бори се с ламята,

 

която златни ябълки краде
забралото на шлема не повдига,
защо ли би разкривал? Хайде де!
Че рицар е на думи и на книга.

 

Че вятърните мелници уви,
са многобройни. Той самин, обаче.
Щом спуканата стомна прокърви,
той – рицарят за мама тихо плаче.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Евхаристия
jenyivanova (Jasmin) jenyivanova
Poesía » Otra
Убивам времето за кой ли път.
За кой ли път стрелките се пресичат.
Часовникът е онзи тежък кръст...
от който, знам, минутите се стичат.
А времето кърви с прозрачна кръв, ...
  831  9  24 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??