Евридика
Когато ме разкъсва хищно
нощта на хапки самота
и дефилират шумно, пищно
умора, гняв, обида, суета.
Когато дъвча бавно, ядно
останал фас от минал ден
и киселият вкус на гладно
разяжда добротата в мен.
Когато плувам в гъста завист
и блатото потъва в мен,
когато остря своята ненавист
като стрела за утрешния ден.
Тогава слез във дълбините
на моя хладен нощен ад
и тихо запали ти светлините
над път за връщане назад.
Защото твоята лира е най-нежна
и твоят поглед най-зелен,
и носиш с себе си надежда
във утрешния топъл ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
