Евридика

Dec 9, 2011, 9:37 PM

Poetry

1056 0 1

Когато ме разкъсва хищно
нощта на хапки самота
и дефилират шумно, пищно
умора, гняв, обида, суета.
Когато дъвча бавно, ядно
останал фас от минал ден
и киселият вкус на гладно
разяжда добротата в мен.
Когато плувам в гъста завист
и блатото потъва в мен,
когато остря своята ненавист
като стрела за утрешния ден. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Евридика

Want to read more?

Random works