Евридика

9.12.2011 г., 21:37 ч.

Поезия

1057 0 1

Когато ме разкъсва хищно
нощта на хапки самота
и дефилират шумно, пищно
умора, гняв, обида, суета.
Когато дъвча бавно, ядно
останал фас от минал ден
и киселият вкус на гладно
разяжда добротата в мен.
Когато плувам в гъста завист
и блатото потъва в мен,
когато остря своята ненавист
като стрела за утрешния ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Евридика

Искате да прочетете повече?

Предложения