ЕВРОПЕЙСКА ЕЛЕГИЯ

... и – уж, съм кротък жител на Европа,

и гордостта ми всеки ден расте,

а моята дъска ще спре да хлопа,

когато спра да мисля въобще.

Направих си анализ на живота,

със други думи – пих една вода.

Оказа се, че мъкна си хомота

като добро добиче във бразда.

Подкарат ли ме, водя се, обаче

си имам винаги едно наум –

ако от нещо много ми се плаче,

това е президентството пред ЦУМ.

И малката къщурчица във Банкя

на Бате Боко – с две липи отпред,

където той ни миг не се офлянква,

а „Винету” чете цял ден през ред.

А някъде – дълбоко в парламента,

на нас ни готвят нови правила –

например, как да пием чай от мента

и да летим през розова мъгла.

Когато спре дъската ми да хлопа,

и аз ще тръгна в правилния друм.

България ще влезе във Европа,

приеме ли законите на Крум.