Европейска елегия
ЕВРОПЕЙСКА ЕЛЕГИЯ
... и – уж, съм кротък жител на Европа,
и гордостта ми всеки ден расте,
а моята дъска ще спре да хлопа,
когато спра да мисля въобще.
Направих си анализ на живота,
със други думи – пих една вода.
Оказа се, че мъкна си хомота
като добро добиче във бразда.
Подкарат ли ме, водя се, обаче
си имам винаги едно наум –
ако от нещо много ми се плаче,
това е президентството пред ЦУМ.
И малката къщурчица във Банкя
на Бате Боко – с две липи отпред,
където той ни миг не се офлянква,
а „Винету” чете цял ден през ред.
А някъде – дълбоко в парламента,
на нас ни готвят нови правила –
например, как да пием чай от мента
и да летим през розова мъгла.
Когато спре дъската ми да хлопа,
и аз ще тръгна в правилния друм.
България ще влезе във Европа,
приеме ли законите на Крум.
© Валери Станков All rights reserved.
