9 feb 2007, 1:42

Европейска интеграция

  Poesía
807 0 6

Романтичната ми душа,

уж, колкото кладенец пълен с вода –

изпари се изведнъж –

за Бога, това ли е европейски мъж?

 

Правя си в двора слънчеви бани

слънцето нежно с лъчите ме гали,

чувам изведнъж от пътеката

„Моля, хайде на кюфтетата!”

 

Таз късна пролет, така ароматна

мирис на цвят – наслада невероятна

о, що за смрад вятърът докара

без съмнение шкембе и гнусна скара.

 

Наложи се да проверя

кой нарушава ми съня...

чудя се чие нахалство

безкомпромисно навлезе в моето пространство?

 

Един дядо до оградата ми се намира

и народна кухня грубо рекламира.

Възмутих се: „Що за селска и просташка вариация?”

Дядото отвърна: „Ще разбереш след курс по европейска интеграция.”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...