Романтичната ми душа,
уж, колкото кладенец пълен с вода –
изпари се изведнъж –
за Бога, това ли е европейски мъж?
Правя си в двора слънчеви бани
слънцето нежно с лъчите ме гали,
чувам изведнъж от пътеката
„Моля, хайде на кюфтетата!”
Таз късна пролет, така ароматна
мирис на цвят – наслада невероятна
о, що за смрад вятърът докара
без съмнение шкембе и гнусна скара. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up