knqza (Даниел Стоянов)
162 145
23 ene 2006, 1:49

ЕВТИНО ЩАСТИЕ 

  Poesía » Otra
1032 0 8
Едно дете на пътя ми стоеше,
премръзнало с наведена глава.
Погледнах го, видях душата му крещеше,
ранена с ноктите на зла съдба.

Едно дете принудено да проси
за късче хляб на този свят.
Запитах се, та то е толкоз малко,
а живота му превърнал се е в ад.

Къде са майка му, баща му?
Hавярно в бедност всичките живеят.
О, Господи дали понякога
и тези хора могат да се смеят?

Едно дете одрипано стоеше
с пречупени мечти, смирено и без глас,
то само кимаше когато,
някой му подхвърляше петак.

Събрало жълтите стотинки,
това е щастието днес.
Надявам се, когато утре дойде,
да има малко повече прогрес.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трогателно и след близо 10 години все още актуално, уви!
  • И това ти е много силно!
  • Мен също ме разплакалМного е хубаво и изпълнено със страдание
  • много хубаво и тъжно стихотворение и в същото време много реално!Браво 6 от мен
  • Много е хубаво истинско и за нещастие реално ... БРАВО!
  • Възхити ме , наистина 6+
  • да,определно си заслужава 6!Бравоооо
  • Господи!УЖАС!

    плача и ме боли сърцето!топка застана в гърлото ми!
    ужасно е!...мъката...болката
    страхотно е...стихотворението...загрижеността...мисълта
    6!
Propuestas
: ??:??