Jan 23, 2006, 1:49 AM

ЕВТИНО ЩАСТИЕ

Poetry » Other

1.3K 0 8

Едно дете на пътя ми стоеше,
премръзнало с наведена глава.
Погледнах го, видях душата му крещеше,
ранена с ноктите на зла съдба.

Едно дете принудено да проси
за късче хляб на този свят.
Запитах се, та то е толкоз малко,
а живота му превърнал се е в ад.

Къде са майка му, баща му?
Hавярно в бедност всичките живеят.
О, Господи дали понякога
и тези хора могат да се смеят?

Едно дете одрипано стоеше
с пречупени мечти, смирено и без глас,
то само кимаше когато,
някой му подхвърляше петак.

Събрало жълтите стотинки,
това е щастието днес.
Надявам се, когато утре дойде,
да има малко повече прогрес.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

joyce (Анна Банчева)

Трогателно и след близо 10 години все още актуално, уви!

2015-04-21T00:33:55+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

И това ти е много силно!

2006-05-09T21:10:49+03:00
няма_смисъл (Радост Вълчева)

Мен също ме разплакалМного е хубаво и изпълнено със страдание

2006-01-25T21:31:06+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

много хубаво и тъжно стихотворение и в същото време много реално!Браво 6 от мен

2006-01-24T02:06:45+02:00
^Miss^sixty^ (Милица)

Много е хубаво истинско и за нещастие реално ... БРАВО!

2006-01-23T19:33:39+02:00