7 mar 2013, 11:04

Ездачи на самотни листопади

  Poesía
1.3K 0 5

\сонет\

 

Луната спи, но пак нощта ми свети

с безброй звезди в бездънното море.

Да крачат по безлюдното небе

аз пак съзирам будните поети.

 

Звездата ми в римувани куплети,

взривена от надежди и сълзи,

ще топли нечий недописан стих,

роден от чувствата им мимолетни.

 

Ездачи на самотни листопади,

на вас се пада жребият нелек

да пълните с поезия граали...

 

Та всеки стих от дълбините взет,

подобно на свещените скрижали

да пази любовта и в студ, и в пек.

 

21.10.09

 

Превод на руски:

 

http://lycki.blogspot.com/2012/03/blog-post_19.html

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...