7 мар. 2013 г., 11:04

Ездачи на самотни листопади 

  Поэзия
904 0 5

\сонет\

 

Луната спи, но пак нощта ми свети

с безброй звезди в бездънното море.

Да крачат по безлюдното небе

аз пак съзирам будните поети.

 

Звездата ми в римувани куплети,

взривена от надежди и сълзи,

ще топли нечий недописан стих,

роден от чувствата им мимолетни.

 

Ездачи на самотни листопади,

на вас се пада жребият нелек

да пълните с поезия граали...

 

Та всеки стих от дълбините взет,

подобно на свещените скрижали

да пази любовта и в студ, и в пек.

 

21.10.09

 

Превод на руски:

 

http://lycki.blogspot.com/2012/03/blog-post_19.html

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??