Ездачи на самотни листопади
\сонет\
Луната спи, но пак нощта ми свети
с безброй звезди в бездънното море.
Да крачат по безлюдното небе
аз пак съзирам будните поети.
Звездата ми в римувани куплети,
взривена от надежди и сълзи,
ще топли нечий недописан стих,
роден от чувствата им мимолетни.
Ездачи на самотни листопади,
на вас се пада жребият нелек
да пълните с поезия граали...
Та всеки стих от дълбините взет,
подобно на свещените скрижали
да пази любовта и в студ, и в пек.
21.10.09
Превод на руски:
http://lycki.blogspot.com/2012/03/blog-post_19.html
© Росица Петрова All rights reserved.
