Laska (Ласка Александрова)
852 13638
2 jun 2009, 19:29

Езерна душа 

  Poesía » Otra
654 0 9

 

 

Над него

рой светулки

сред лунните коси танцуват,

приклекнал вятър на брега

шепота на малките вълнички слуша.

Езеро,

пленително спокойно,

тишина...

 

Но под кротките вълни

води разпенени

в скали невидими се блъскат,

с желание да ги прескочат

и разлеят яростта, таена в тях.

Стенат, глухо вият, тътнат...

да излязат как -

заклещени от стръмен бряг.

 

А на дъното, сред хлад и тъмнина,

напъпило е цвете -

с листчета крехки,

но силни като пукнала зора.

Ако с крайчеца на своите лъчи

успее слънцето да ги докосне,

от тичинки изящни би плиснал аромат -

бушуващи вълни да укроти.

 

Но слънцето е толкова далеч...

 

 

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??