Jun 2, 2009, 7:29 PM

Езерна душа

  Poetry » Other
858 0 9

 

 

Над него

рой светулки

сред лунните коси танцуват,

приклекнал вятър на брега

шепота на малките вълнички слуша.

Езеро,

пленително спокойно,

тишина...

 

Но под кротките вълни

води разпенени

в скали невидими се блъскат,

с желание да ги прескочат

и разлеят яростта, таена в тях.

Стенат, глухо вият, тътнат...

да излязат как -

заклещени от стръмен бряг.

 

А на дъното, сред хлад и тъмнина,

напъпило е цвете -

с листчета крехки,

но силни като пукнала зора.

Ако с крайчеца на своите лъчи

успее слънцето да ги докосне,

от тичинки изящни би плиснал аромат -

бушуващи вълни да укроти.

 

Но слънцето е толкова далеч...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...