Езерна душа
Над него
рой светулки
сред лунните коси танцуват,
приклекнал вятър на брега
шепота на малките вълнички слуша.
Езеро,
пленително спокойно,
тишина...
Но под кротките вълни
води разпенени
в скали невидими се блъскат,
с желание да ги прескочат
и разлеят яростта, таена в тях.
Стенат, глухо вият, тътнат...
да излязат как -
заклещени от стръмен бряг.
А на дъното, сред хлад и тъмнина,
напъпило е цвете -
с листчета крехки,
но силни като пукнала зора.
Ако с крайчеца на своите лъчи
успее слънцето да ги докосне,
от тичинки изящни би плиснал аромат -
бушуващи вълни да укроти.
Но слънцето е толкова далеч...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
