12 jun 2009, 11:58

Езерни

  Poesía
771 0 10

                                         Случва се

 

                                         да са езерни

 

                                         очите ти.

 

                                         Не върхове рилски

 

                                         в тях се отразяват,

 

                                         а мекота родопска

 

                                         с горите букови -

 

                                        - така си ги представям.

 

                                         Спокойна е повърхността им,

 

                                         дълбините предусещаща

 

                                         и движението,

 

                                         тръгващо от тях

 

                                         участие да вземе

 

                                         в люлеенето вечно

 

                                         на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фабер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, то те грабва и със заглавието си!
  • хубава творба!

    Ташков, запетаи не се слагат само пред "че" или "когато", така че е съвсем редно ти да се позавърнеш в пети клас...

    И може би в помощно училище, като ти прочетох коментара докрай...

  • Стихотворението е написано без правописни грешки, но като че ли това е единственото му преимущество.
    Мисълта на автора не тече гладко, което се личи и от самата постройка на стиха, за която във всяко нормално училище биха писали слаба оценка още в пети клас. Използвани по този начин, подлог и сказуемо създават объркване, което навежда на мисълта, че и самият автор не е докрай наясно, какво точно иска да сподели с читателя.
  • ^^^ Прекрасно!
  • Случва се
    да са езерни
    ръцете ти...
    не планински корави
    не кристално студени,
    с мекотата родопска
    и топлото слънце -
    така ги усещам.
    дълбоки
    спокойни
    потъващи водно,
    дълбините докосващи,
    как тръгвайки вземат
    от мен със веслата си
    люлеене тръпнещо
    ...миг от света.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...