12.06.2009 г., 11:58

Езерни

773 0 10

                                         Случва се

 

                                         да са езерни

 

                                         очите ти.

 

                                         Не върхове рилски

 

                                         в тях се отразяват,

 

                                         а мекота родопска

 

                                         с горите букови -

 

                                        - така си ги представям.

 

                                         Спокойна е повърхността им,

 

                                         дълбините предусещаща

 

                                         и движението,

 

                                         тръгващо от тях

 

                                         участие да вземе

 

                                         в люлеенето вечно

 

                                         на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фабер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, то те грабва и със заглавието си!
  • хубава творба!

    Ташков, запетаи не се слагат само пред "че" или "когато", така че е съвсем редно ти да се позавърнеш в пети клас...

    И може би в помощно училище, като ти прочетох коментара докрай...

  • Стихотворението е написано без правописни грешки, но като че ли това е единственото му преимущество.
    Мисълта на автора не тече гладко, което се личи и от самата постройка на стиха, за която във всяко нормално училище биха писали слаба оценка още в пети клас. Използвани по този начин, подлог и сказуемо създават объркване, което навежда на мисълта, че и самият автор не е докрай наясно, какво точно иска да сподели с читателя.
  • ^^^ Прекрасно!
  • Случва се
    да са езерни
    ръцете ти...
    не планински корави
    не кристално студени,
    с мекотата родопска
    и топлото слънце -
    така ги усещам.
    дълбоки
    спокойни
    потъващи водно,
    дълбините докосващи,
    как тръгвайки вземат
    от мен със веслата си
    люлеене тръпнещо
    ...миг от света.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...