12.06.2009 г., 11:58

Езерни

775 0 10

                                         Случва се

 

                                         да са езерни

 

                                         очите ти.

 

                                         Не върхове рилски

 

                                         в тях се отразяват,

 

                                         а мекота родопска

 

                                         с горите букови -

 

                                        - така си ги представям.

 

                                         Спокойна е повърхността им,

 

                                         дълбините предусещаща

 

                                         и движението,

 

                                         тръгващо от тях

 

                                         участие да вземе

 

                                         в люлеенето вечно

 

                                         на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фабер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, то те грабва и със заглавието си!
  • хубава творба!

    Ташков, запетаи не се слагат само пред "че" или "когато", така че е съвсем редно ти да се позавърнеш в пети клас...

    И може би в помощно училище, като ти прочетох коментара докрай...

  • Стихотворението е написано без правописни грешки, но като че ли това е единственото му преимущество.
    Мисълта на автора не тече гладко, което се личи и от самата постройка на стиха, за която във всяко нормално училище биха писали слаба оценка още в пети клас. Използвани по този начин, подлог и сказуемо създават объркване, което навежда на мисълта, че и самият автор не е докрай наясно, какво точно иска да сподели с читателя.
  • ^^^ Прекрасно!
  • Случва се
    да са езерни
    ръцете ти...
    не планински корави
    не кристално студени,
    с мекотата родопска
    и топлото слънце -
    така ги усещам.
    дълбоки
    спокойни
    потъващи водно,
    дълбините докосващи,
    как тръгвайки вземат
    от мен със веслата си
    люлеене тръпнещо
    ...миг от света.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...