Случва се
да са езерни
очите ти.
Не върхове рилски
в тях се отразяват,
а мекота родопска
с горите букови -
- така си ги представям.
Спокойна е повърхността им,
дълбините предусещаща
и движението,
тръгващо от тях
участие да вземе
в люлеенето вечно
на света.
© Фабер Всички права запазени