12 июн. 2009 г., 11:58

Езерни

772 0 10

                                         Случва се

 

                                         да са езерни

 

                                         очите ти.

 

                                         Не върхове рилски

 

                                         в тях се отразяват,

 

                                         а мекота родопска

 

                                         с горите букови -

 

                                        - така си ги представям.

 

                                         Спокойна е повърхността им,

 

                                         дълбините предусещаща

 

                                         и движението,

 

                                         тръгващо от тях

 

                                         участие да вземе

 

                                         в люлеенето вечно

 

                                         на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фабер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, то те грабва и със заглавието си!
  • хубава творба!

    Ташков, запетаи не се слагат само пред "че" или "когато", така че е съвсем редно ти да се позавърнеш в пети клас...

    И може би в помощно училище, като ти прочетох коментара докрай...

  • Стихотворението е написано без правописни грешки, но като че ли това е единственото му преимущество.
    Мисълта на автора не тече гладко, което се личи и от самата постройка на стиха, за която във всяко нормално училище биха писали слаба оценка още в пети клас. Използвани по този начин, подлог и сказуемо създават объркване, което навежда на мисълта, че и самият автор не е докрай наясно, какво точно иска да сподели с читателя.
  • ^^^ Прекрасно!
  • Случва се
    да са езерни
    ръцете ти...
    не планински корави
    не кристално студени,
    с мекотата родопска
    и топлото слънце -
    така ги усещам.
    дълбоки
    спокойни
    потъващи водно,
    дълбините докосващи,
    как тръгвайки вземат
    от мен със веслата си
    люлеене тръпнещо
    ...миг от света.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...