21 sept 2014, 8:10  

Езерото... Есен...Настроение...

704 0 4

 

 Езерото... Есен...Настроение...

 

Разлюляват тишината

плискащите се вълни,

отразяват планината

сини езерни води.

 

Крие се във камъшита

утринният нежен бриз,

а уплашена излита

птица в синкавата вис...

 

Облаците се оглеждат

бели в бистрите води

и пътеки ги повеждат,

и превръщат на вълни...

 

Бели ветрове довличат

леки, призрачни мъгли-

и тъй както си припича

може и да завали...

 

Камъните ъгловати,

но без остри ръбове

е шлифовала водата

упорито векове.

 

И е толкова приятно

тук във есенният ден!...

На брега- с корона златна,

бряст от вятър посаден.

 

... И ми иде да запея,

и да скачам като див,

че във този ден живея

и съм дяволски щастлив!...

 

Коста Качев,

12.09.2014.

                                 Охридското езеро

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ведър стих!
    Макар есента да не ми е любимия сезон,
    този стих ми показа хубавата страна на сезона!
    Поздрави!
  • Много красива поетична картина! Само едно ме натъжи, явно пропуск и на редактора, но искрено се надявам да ме разберете правилно: "препичам" филия хляб, например, тук трябва да бъде "припича" и въобще, когато се отнася за слънцето, казваме "припек" като съществително.
  • Прекрасен стих и чувтво, което действително покачва настроението!
    Много ми допадна!Благодаря и поздрав!
  • Благодаря за настроението!
    Поздрави!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...