Езерото... Есен...Настроение...
Разлюляват тишината
плискащите се вълни,
отразяват планината
сини езерни води.
Крие се във камъшита
утринният нежен бриз,
а уплашена излита
птица в синкавата вис...
Облаците се оглеждат
бели в бистрите води
и пътеки ги повеждат,
и превръщат на вълни...
Бели ветрове довличат
леки, призрачни мъгли-
и тъй както си припича
може и да завали...
Камъните ъгловати,
но без остри ръбове
е шлифовала водата
упорито векове.
И е толкова приятно
тук във есенният ден!...
На брега- с корона златна,
бряст от вятър посаден.
... И ми иде да запея,
и да скачам като див,
че във този ден живея
и съм дяволски щастлив!...
Коста Качев,
12.09.2014.
Охридското езеро
© Коста Качев Всички права запазени
Макар есента да не ми е любимия сезон,
този стих ми показа хубавата страна на сезона!
Поздрави!