21 сент. 2014 г., 08:10  

Езерото... Есен...Настроение...

699 0 4

 

 Езерото... Есен...Настроение...

 

Разлюляват тишината

плискащите се вълни,

отразяват планината

сини езерни води.

 

Крие се във камъшита

утринният нежен бриз,

а уплашена излита

птица в синкавата вис...

 

Облаците се оглеждат

бели в бистрите води

и пътеки ги повеждат,

и превръщат на вълни...

 

Бели ветрове довличат

леки, призрачни мъгли-

и тъй както си припича

може и да завали...

 

Камъните ъгловати,

но без остри ръбове

е шлифовала водата

упорито векове.

 

И е толкова приятно

тук във есенният ден!...

На брега- с корона златна,

бряст от вятър посаден.

 

... И ми иде да запея,

и да скачам като див,

че във този ден живея

и съм дяволски щастлив!...

 

Коста Качев,

12.09.2014.

                                 Охридското езеро

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ведър стих!
    Макар есента да не ми е любимия сезон,
    този стих ми показа хубавата страна на сезона!
    Поздрави!
  • Много красива поетична картина! Само едно ме натъжи, явно пропуск и на редактора, но искрено се надявам да ме разберете правилно: "препичам" филия хляб, например, тук трябва да бъде "припича" и въобще, когато се отнася за слънцето, казваме "припек" като съществително.
  • Прекрасен стих и чувтво, което действително покачва настроението!
    Много ми допадна!Благодаря и поздрав!
  • Благодаря за настроението!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...