26 abr 2007, 15:59

Езическо  

  Poesía
575 0 7
   Великата майка във мен се пробужда...
   Пролетта е магьосница...
                                          И ме зове...
   На Бог Пан отново да служа,
   обладана от южните ветрове...


   Да бъда жрица във храма
   от въздух и огън,
                                земя  и небе...
   Да съм навсякъде  и пак да ме няма...
   И да скитам с южните ветрове...


   Да ме люлеят разцъфнали клони...
   Да се разтворя  в  бездънното синьо небе...
   Отвъд всички времена и сезони...
   Влюбена в южните ветрове...
   
  

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??