Apr 26, 2007, 3:59 PM

Езическо

Poetry

715 0 7

   Великата майка във мен се пробужда...
   Пролетта е магьосница...
                                          И ме зове...
   На Бог Пан отново да служа,
   обладана от южните ветрове...

Да бъда жрица във храма
   от въздух и огън,
                                земя и небе...
   Да съм навсякъде и пак да ме няма...
   И да скитам с южните ветрове...

   Да ме люлеят разцъфнали клони...
   Да се разтворя в бездънното синьо небе...
   Отвъд всички времена и сезони...
   Влюбена в южните ветрове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

феникс (Светльо Златанов)

Всеки по различен начин усеща поривите, вълненията и желанията, но умението да го предадеш на другите за да ги усетят и те е майсторство!

2007-05-19T11:46:05+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Пан, според гръцката митология е бог на страха, верно живеещ в горите и планините, но какво общо има с южните ветрове служенето на него? http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=19584

2007-04-29T01:17:44+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Красиво звучи! Много ми хареса! Поздрав!

2007-04-27T10:52:32+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих!

2007-04-27T00:25:20+03:00
Aneta_kz (Анета)

Много е хубаво!
Поздрави!

2007-04-26T21:50:49+03:00