26 апр. 2007 г., 15:59

Езическо

712 0 7
   Великата майка във мен се пробужда...
   Пролетта е магьосница...
                                          И ме зове...
   На Бог Пан отново да служа,
   обладана от южните ветрове...


   Да бъда жрица във храма
   от въздух и огън,
                                земя  и небе...
   Да съм навсякъде  и пак да ме няма...
   И да скитам с южните ветрове...


   Да ме люлеят разцъфнали клони...
   Да се разтворя  в  бездънното синьо небе...
   Отвъд всички времена и сезони...
   Влюбена в южните ветрове...
   
  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....