26.04.2007 г., 15:59

Езическо

709 0 7
   Великата майка във мен се пробужда...
   Пролетта е магьосница...
                                          И ме зове...
   На Бог Пан отново да служа,
   обладана от южните ветрове...


   Да бъда жрица във храма
   от въздух и огън,
                                земя  и небе...
   Да съм навсякъде  и пак да ме няма...
   И да скитам с южните ветрове...


   Да ме люлеят разцъфнали клони...
   Да се разтворя  в  бездънното синьо небе...
   Отвъд всички времена и сезони...
   Влюбена в южните ветрове...
   
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....