ЕЗИЧНИК
По жилите на каменния блок
кръвта отдавна е застинала.
Поклоник на забравен Бог –
за вярата си някога загинал.
Мек мъх отдавна е покрил -
неизброимите следи от ножа.
И вятърът търкаля сух бодил,
като главата на велможа.
Очаквам обредния ритуал.
Ще стане ли от мен агнецът?
Не съм ли жрецът побелял?
… А може би аз съм певецът?
© Мимо Николов Todos los derechos reservados