6.12.2008 г., 20:51

Езичник

589 0 2

         ЕЗИЧНИК

По жилите на каменния блок

кръвта отдавна е застинала.

Поклоник на забравен Бог –

за вярата си някога загинал.

Мек мъх отдавна е покрил -

неизброимите следи от ножа.

И вятърът търкаля сух бодил,

като главата на велможа.

Очаквам обредния ритуал.

Ще стане ли от мен агнецът?

Не съм ли  жрецът побелял?

… А може би аз съм певецът?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • СИ!
  • Добре, korsar!


    ...И вятърът търкаля сух бодил,

    като главата на велможа...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...